Брусарци възниква през 16 век като българско селище. Споменава се за пръв път в турски документ под името Гаговща или Гагавща. Името си дължи на прякора на турчина, който го заселил - Гагата. След чумна епидемия селището е изоставено и около1840 възниква отново край Нечинска бара. До Освобождението е малко селище. През 1874 има 50 къщи, а през 1890 - 74 къщи с 450 жители. Всъщност първоначално Гаговица и Брусарци са били отделни села, като Гаговица лежи на десния, а Брусарци на левия бряг на Нечинска бара, но по-късно са съединени. На височините край Брусарци има стар манастир „Св. Рангел", разрушаван от турците по време на Чипровското въстание.

Киселево е много старо село. В горите наоколо преди Освобождението са намирали убежище хайдути със своите дружини - хайдут Велко, Точо войвода, Сръндак войвода, Чавдар войвода, Станко войвода, Пуйо войвода, Иван Кулин. През 1890 г. е имало 35 къщи с 250 жители.

В стари документи Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала. Народното предание извежда названието на селото от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан. Според други изследвания е заселено от някой си Ахмед арнаутина с прякор Дубата. Дуба се наричала голяма лодка, с която по Дунава се превозвали пътници и стоки. Ахмед получил земя от видинския Хюсеин паша за заслуги. Имотът не бил голям, но той заграбил от околните села и така уголемил владението си. Съградил кула, направил воденица и с ангария прокопал вада. По този начин се образувал чифлик. Там заселил най-напред няколко къщи от двете страни на вадата. Постепенно броят на къщите достигнал 20, като жителите работели земята на изполица. След Освобождението селяните откупили земята от наследниците и станали нейни стопани. През 1890 Дъбова махала имала 29 къщи и население от 201 души. Значителна част от жителите са преселници от Белоградчишките села.

Първоначално Княжево, махала е била във владение на Ибрахим ага и се казвало Ибрахимова махала. Впоследствие било населено от някой си арнаутин Ислям и наречено на негово име — Ислям махала. По-късно е преименувано на Княжева махала, но сред местното население до днес е по-известно под името Щъркова махала.

Крива бара е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско. Причината са войните между Осман Пазвантоглу и Тръстеникоглу за надмощие в Плевенския край, от които страда най-много местното българско население. Говори се за двама братя, които първи пристигат в този край и са впечатлени от отсъствието на турци. За един сезон цялото им село се пренася в територията в близост до река Гаговишка, от която идва и името на селото Крива бара.

Няколко пъти селото е било сполетявано от епидемии, поради което е изгаряно напълно и премествано на друго място, но пак край реката.

През 1923 година селото е в центъра на Септемврийското въстание. В него загиват 5-ма участника.

Старото име на Дондуково е Татар Махала или маала.Създадено е от черкези и други народности от Русия, преселени чрез спогодбата на тогавашна Русия и Турция за обмяна за населението-христяни за мюсюлмани. В началото тези хора са били истинско бедствие за другите села, защото освен да крадът и грабят от реколтата на другите, просто друго не умеели. Има случаи на съпротива от страна на другите села, като пример е Тодор Сириняра от Крива бара, който с проста тояга е ликвидирал 12 човека от Татар махала, опитващи се да му ограбят реколтата.

Писмените паметници сочат, че корените на Василовци датират от 18 век, когато хора са населявали отсрещния (десния) бряг на река Лом. След наводнение селяните са започнали заселване на левия бряг. Местните хора обаче разказват легенда, според която мъж на име Васил отглеждал голямо стадо овце на точно това място, оттам и името на селото.